ИЗВЀХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. св. деят. от извехна1 като прил. Повяхнал, увяхнал. Доплака ми се, когато го [поп Никола] видях грохнал, извехнал и посърнал. К. Величков, ПССъч. I, 79.
