ИЗВЕХТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; извехтèя, -èеш, мин. св. извехтя̀х, прич. мин. св. деят. извехтя̀л, -а, -о, мн. извехтèли, св., непрех. Ставам постепенно вехт (в 1 и 4 знач.); овехтявам, вехтея. Дрехите им са тъй много измачкани. При това са и избледнели, извехтели до неузнаваемост. Л. Стоянов, X, 139. Както някога, така и сега Касабов беше чист и спретнат, с висока корава яка и кордела. Само жакетът и панталоните бяха извехтели, а токовете на високите жълти обуща се бяха твърде изтрили. Ст. Дичев, ЗС I. 376–377. l Обр. У мене бързо извехтява / и едра радост, и дори / най-едрата. К. Христов, ППож., 97.
ИЗВЕХТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; извехтя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане вехто. извехтявам се, извехтя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.