ИЗВЕХТЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от извехтял. Ниско в равнината, на два или три километра от завода, сред зеленина и цвят се червенееха покривите на градчето, което с прашните си криви улички и порутените стари къщи будеше съжаление. Каква извехтялост в сравнение с това, което изникваше тук! Ив. Мартинов, М, 13.