ИЗВИНЍТЕЛНО нареч. С молба за извинение (в 1 знач.). – Добре! – рече Еньо обидено. Като е така, върви си. Цвета се обърна, тя го погледна виновно, извинително. Елин Пелин, Съч. III, 104. – Седни тук! – покровителствено каза Алекси, после се наведе към поручика и извинително добави: – Това е Стоян, господин поручик... П. Вежинов, ВР, 182. – Дучич бе, нямаш ли някой екземпляр от твоите книги за тоя млад човек? Дучич се усмихна, разпери ръце извинително и любезно отвърна: – Нйемам, Глигоре, нйемам! К. Константинов, ППГ, 181. – И зафанал си май и да работиш вече, нали? – додаде Прангата. – Поопитах се малко. Трайко говореше спокойно. – Нищо, нищо – каза Прангата извинително, като взе думите на Трайка за оправдание. Т. Влайков, Съч. III, 245–246.