ИЗВЍРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извирам1.

ИЗВЍРАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от извирам2.

ИЗВЍРАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от извирам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)