ИЗВИШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от извиша и от извиша се като прил. Извисен (в 1 и 2 знач). Окото ся губи в синевата тънка мъгла, що ся види да излазя из дълбоките отдалечени долини и ся разстила по пространите извишени хълмове. Ил. Блъсков, ИС, 79.