ИЗВИШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Издигане, извишаване. От многото дъждове, що паднали, тая река с чрезвичайното извишение на водите си държала потопени през цяло лято синките отсрещни ниски равнини. Г. Кръстевич, ИБ, 97.


Източник: Речник на българския език (онлайн)