ЍЗВЛАК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Пособие за изваждане на вода, вид помпа. Извлаци са урядите, които служат за издигание на водата нагоре със смучание, налягание или с едното и другото заедно. И. Гюзелев, ИФ, 140. Баща му беше работник, та кладяше пещта на водния извлак у един рудник за каменни въглища там отблизо. Й. Груев, СП (превод), 46.
2. Индив. Пособие за извличане на въздуха от нещо. Това свойство разпускаемост във въздухообразните тела дава възможност да се направи въздушен извлак или пневматическа машина, сир. оръдие, да се изважда с него въздуха из някакъв съд. Н. Геров, ИФ, 145.