ИЗВЛА̀ЧАМ1, -аш, несв. (диал.); извлàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Извлачвам. извлачам се, извлача се страд.
◊ Що <аз> извлачам, булката го изприда. Диал. Употребява се, когато някой реже нещо за ядене, а другите в това време го изяждат.
ИЗВЛА̀ЧАМ2, -аш, несв.; извлàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Извличам. Когато достигне [ескимосът] брега, то извлача каика, повдига го на главата си и занася го дома си. Знан., 1875, бр. 17, 261. Ловджиете го [лъва] оставят в ямата до самата му смърт, после го извлачат и земат само кожата му. Знан., 1875, бр. 16, 245–246. Един учен човек седи в Париж, пише книга, печата я и разпраща я по сичкия свят, а хората я четат и извлачат из нея, щото им е нужно. СбС, 31. извлачам се, извлача се страд. В табака влазя едно вещество, което се нарича никотина и което е много силна отрова, ако се вземе в чист вид. Тая отрова може да се извлачи от тютюна чрез варене и миение със спирт. Т. Икономов, ЧПГ, 107.
ИЗВЛА̀ЧАМ СЕ несв.; извлàча се св., непрех. Остар. и диал. Извличам се. Стефан: – Аз докато живея в тая къща, дотогава съм и господар на нея. Кръчмар: – Малко ли господарува в нея?Аз да ся извлачам оттук. Кр. Пишурка, ИТ, 28.