ИЗВЛА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от извлача1 като прил. За вълна, памук и под. – който е станал пухкав, мек чрез влачене. За изгорено правят много церове; но най-харен цяр е студена вода и извлачен памук. Лет., 1871, 143. Извлачени вълнени парцали.