ИЗВЛЍЧАМ, -аш, несв.; извлекà, извлечèш, мин. св. извля̀кох, извлèче, прич. мин. св. деят. извля̀къл, -кла, -кло, мн. извлèкли, прич. мин. страд. извлèчен, св., прех. 1. Издърпвам, измъквам нещо или някого с влачене. Лисицата тежи. Едва я извличам горе на пътечката, където дядо Мирю ще смъкне хубавата ѝ кожа. Ем. Станев, ЯГ, 35. Лодката извлекли, неповредена и здрава, на брега. Й. Йовков, Разк. II, 41. Воловете опъваха шии и бавно извличаха тежките коли. К. Петканов, СВ, 117. Конете взеха да затъват. Едни се преметнаха, че хайде и хората с тях. Отиваме на помощ, извличаме ги от снега. Ив. Карановски, Разк. I, 5. Дохождат и му извличат трупа за краката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102. А пък ахайци извличат извън стрелите Патрокла, / на носилка го поставят. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 34.
2. Разш. Насила изкарвам или извеждам някого от някъде. Съдът се оттегли на съвещание. Защитникът извлече Митре в коридора и треперещ от яд, викна му отчаяно: – Животно! Елин Пелин, Съч. I, 199. – Не позволявам никого да извличате из дома ми нощно време. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Разказваха със смях за страха на попа, когато го ненадейно извлекли четирима момци из къщата му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. – Ах, тази Андрофоба! Ще я сграбча за косата и ще я извлека вън на улицата. Ст. Л. Костов, М, 102. В тъмата извлича последната група / от смели младежи палачът студен, / и сенките гъсти набързо се струпват / в зловещото гърло на черен тунел. Кр. Белев, ПЗБ, 15.
3. Изтеглям, изваждам нещо от някъде чрез някакво устройство или уред, орган. Като верни часовници те [водните колела] отмерват времето още от владичеството на римляните, които са ги поставили, за да извличат вода за напояване. В. Дойков, НС, 24. Евкалиптите толкова силно извличат и изпаряват подпочвените води, че с право ги наричат „дървета помпи“. Л. Мелнишки, ПП, 36. Знае ся, че растенията извличат с корените си из земята част от своята храна. Лет., 1871, 116.
4. Прех. Обикн. с др. същ. с предл. οт. Добивам, получавам някакво вещество или суровина, като го отделям от средата, в която се съдържа. От дървесината на бука днешната наука може да извлича много ценни неща – като започнем от хартията и свършим с най-различни химикали. Ем. Станев, ПЕГ, 12. Бавно, неусетно, през милионите години дърветата се превръщаха в каменни въглища, а морските животинки – на нефт. И днес хората ги извличат от земните недра. П. Бобев, ЗП, 90–91. Те познавали и боядисването с багрила, като индигото, пурпур и др., които извличали от растенията и животните. Хим. X кл, 1965, 6. Някои видове морски водорасли извличат йодните съединения и ги натрупват в организма си. Хим. VII кл, 1965, 96.
5. Прех. Обикн. с др. същ. с предл. οт. Прен. Вземам, възприемам идеи или факти от някъде за определени цели. Станиславски неведнъж е подчертавал, че той не е измислил, а като че е извлякъл своята „система“ на актьорско майсторство от живата конкретна практика на най-големите театрални художници. Н. Лилиев, Съч. III, 278. – Но не са само мемоарите на Бенуа, от които вий сте извличали градиво за научното си творение. Друг един учен ви е предупредил в това отношение. Ал. Константинов, Съч., 189. – Но вие тълкувате зле най-добрия ни философ. – Аз извличам просто обективните последици от философията му. Д. Димов, Т, 350. Понеже от малка имах влечение към техническите науки, беше ми лесно да се ориентирам дори в случайно доловените думи при разговори и да извличам ценни технически данни. Й. Демирев и др., ОС, 103.
6. Прен. Прех. Обикн. с др. същ. с предл. οт. Получавам, постигам нещо като резултат от някакво действие, проява, обстоятелства и др. Лукавите гърчоля, които извличат най-бляскави победи от подлостта, тичали надолу-нагоре из града. З. Стоянов, ЗБВ III, 268. Те [бежанците] съставяха поразителна противоположност с веселите и охолни свищовци, отървани без никакви жертви от тяхна страна, с притурка на материалните облаги, които техният практичен ум умееше да извлече от новото положение. Ив. Вазов, Съч. XI, 44. Призванието на критиката не е просто да бичува и осъжда и тя се излага, ако не се стреми да извлича своите заключения от едно пълно, всестранно и справедливо оценение на предметите, които разглежда. К. Величков, ПССъч. VIII, 105. Останаха от българите само бай Ганьо и екзалтираният студент, който не искаше да пропусне случая да извлече някоя полза от своята случайна среща с българския търговец на розово масло. Ал. Константинов, БГ, 52.
7. Прех. Обикн. с др. същ. с предл. из. Остар. Вземам, отделям някакъв текст от документ или друг текст; правя извлечение. Той завърза сношения с папата. За тези сношения ний оставаме на читателите да видят подробно в списанието на учения наш съотечественик, отдето извличаме и следующето. Т. Шишков, ИБН, 208. – Когато вестникът ни беше готов да са печата, то добихме из Цариград две писма, из които извличаме най-важните новини. С, 1872, бр. 31, 248. А днес ще са занимаем с изложението на американския генералний консул върху същите събития, което извличаме из „Зорница“. НБ, 1876, бр. 31, 120. извличам се, извлека се страд. Хубаво е да гледаш как се извлича мрежата на брега, как между плевака и съчките скача и просветва като сребро хванатата риба. Ем. Станев, ЯГ, 13. Наблизо до Каспийско море се издига гора от петролни кули. Тук от недрата на казахската земя се извлича нефт. Л. Мелнишки, ПП, 55. Оная съобразителност и тънкост на мислите, умението да се ласкае, да се интригува и извлича от всичко полза на мегали идея, той не притежаваше. Ст. Дичев, ЗС I, 20.
ИЗВЛЍЧАМ СЕ несв.; извлекà се св., непрех. 1. С влачене, с мъкнене излизам от някъде; измъквам се. А старият Герак съвсем грохна. Той с мъка се извличаше на слънцето. Елин Пелин, Съч. III, 86. По едно време змията се извлича от трънката и тръгва. Тръгва и народът с нея – не я закачат, само вървят. Й. Йовков, АМГ, 212. Дълги водни змии често се извличаха на припек в копривата на горния край. Г. Караславов, Избр. съч. I, 91.
2. С усилие излизам от някъде и успявам да се освободя; измъквам се. Вълко се разклати, разрови с пушката снега и се извлече, стъпи на твърда земя. К. Петканов, П, 19.
3. Излизам, тръгвам си от някъде, като се стремя да не бъда забелязан; измъквам се. Полицаят хваща пак четирикракия познавач, натиска му муцуната към земята, казва пак „хайде“ и го пуска. През това време попът почва да се извлича из навалицата, но кучето го хваща за гунята и го дръпва назад. Хр. Радевски, Избр. пр III, 198.
4. Придвижвам се, изтеглям се от някъде или през някое място дълго време; влача се. От бивака при Курт Алан колоната продължаваше още да се извлича и протака като грамадна нишка от развиващо се кълбо. Й. Йовков, Разк. II, 110. Хоругвите се развяваха на височината, но пъстрата навалица още се извличаше. К. Петканов, БР, 1931, кн. 4–5, 177.
◊ Извличам корен. Мат. Извършвам математическо действие коренуване, обратно на степенуването. Освен четирите аритметични действия те [халдейците] могли да повдигат числа на квадрат и на куб, да извличат квадратен и кубичен корен. Матем., 1968, кн. 6, 12. Веднъж Дазе извлякъл квадратен корен от 100-значно число за 52 минути. Матем., 1966, кн. 6, 10.