ИЗВÒЖДАМ, -аш, несв.; извòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. Извеждам; изводя1. Среща те почтеният старец игумен и след първите поздравления бърза да те введе в черквата, извожда те после навън и те спира в една стаичка. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Поетът ни извожда на свободен въздух; ние следим неговите волни разходки по горите на тази съща майка България. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 157. В анализа ми стъпяме от действията към техните причини и закони, извождаме из частните истини всеобщи начяла. Й. Груев, КЛ (превод), 79. Слънцето .. трепти, заожда, / Иванчу конче извожда, / на друго село ша иде – / у Иринкини на гости. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 46.
2. Диал. Водя хоро. Разви са гора зелена, / в гора село голямо, / всред селото хоро играше, / русо момиче хоро извождаше. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43. – Кметове, стари селяне, / чиа е таа девойкя, / що ви хорото изводи? Нар. пес., БНТв VІІ, 61. извождам се, изводя се страд. Когато е студено и когато духа северен или восточен вятър, малките деца съвсем не тряба да са изнасят или да са извождат на двора и на улицата. Знан., 1875, бр. 8, 123. Законите на музикалността на речта извождат са от самите свойства на езика. Т. Шишков, ТС (превод), 43.