ИЗВОЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Позволение, благоволение. – Нека доде! Доведи тогози человека. Слугинята предаде на Мацка изволението на госпожата и го заведе пред нея. Π. Ρ. Славейков, ЦП III (превод), 37. На другия ден, след като ся свърши службата в черква, отец Костадин зе изволение от игумена, надяна калугерския си ямурлук, упъти са къде север. Ил. Блъсков, ЗК, 100–101. Богдан Йованчев с голямо благодарение прия благодеянието Ви, за да иде да ся доучи. Забави ся да отиде, зачтото писмото ми, с което му явявах, че сте ми дали изволение да изпълня желанието му, ся губило много время. АНГ I, 128.