ЍЗВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За вода – който излиза направо от извора. Къде са мъничките крайселски зеленчукови градинки? По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдната изворна вода. А. Каралийчев, С, 93–94. На поляната на около 300 м вляво на коларския път има изворна вода за пиене. М. Гловня и др., Р, 131. Езерото и досега носи името на бея. И никой не смее да се къпе в него, защото водата му е изворна и много студена. М. Марчевски, П, 168. Кметът на града г. д-р Костов е предприел обиколка в Карловска околия със задача да провери съществуващите изворни води, които биха могли да послужат за водоснабдяването на града. Б, 1927, бр. 1896, 1.
2. Който се отнася до извор. Изворната област на реката е в източната част на планината. Ст. Петров, П, 66. За да може един естествено изтичащ на терена топъл извор да бъде използван, той трябва да се „хване“, т. е. да се каптира. За тази цел изворното място грижливо се разчиства и започва да се копае в дълбочина, за да се достигне до пукнатините на здравата скала, от които изтича топлата вода. Н. Ненков и др., БС, 35. Нашата страна е особено богата на термални извори. Повечето от тях се намират на юг от Старопланинската верига и рядко са единични – обикновено са събрани по няколко или по много около даден изворен център. Геол. IX кл, 94. Пътникът върви цели дни и слухът му напразно иска да улови шума на изворно чучурче. Ив. Вазов, Съч. XII, 114.
◊ Изворен газ. Геол. Газ, който излиза от недрата на Земята, от извора заедно с водата. Те [природните води] съдържат в себе си известни количества разтворен въздух и въглероден двуокис, които спомагат за разтварянето на скалите. Кислородът от въздуха окислява неразтворимите минерали и ги превръща в разтворими (например сулфидите в сулфати). В такъв случай остава свободен азотът, който излиза под формата на изворен газ. Н. Ненков и др., БС, 33.