ИЗВРЪ̀ГАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Изхвърлям; изхвъргам. И днес по земята има планини и връхове, които понякога извръгат огън, камъне, пара. Тия планини наричат вулкани или огнеметни планини. Лет., 1872, 132. извръгам се страд.
