ИЗВРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; извръ̀нкам, -аш, св., прех. Разг. С врънкане, като непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, успявам да го получа. Гребе долари, гребе марки, дето с триста зора сме ги изврънкали в заем от чужбина. Д. Кирков, БГ [еа]. Изврънка от родителите си пари за екскурзията. изврънквам се, изврънкам се страд.