ЍЗВРЪСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. 1. Който е по-хубав от другите. Изведнъж пред двете смутени момичета изскочиха двама извръстни левенти с дълги овчарски геги в ръце. Ц. Церковски, Съч. III, 27. – Добро ми, мамо, булчето, / кротко е – кротка гълъбка, / хубава ала гиргина, / извръстна тънка топола, / избойна вита лозина. Ц. Церковски, Съч. II, 218.
2. Превъзходен, изключителен. У тоя чловек имаше еще и извръстни (превъзходни) нравствени качества. Й. Груев, СП (превод), 108. Забурави ся пръвата му несполука и Дизраели стана един от най-извръстните парламентски борци. Й. Груев, СП (превод), 21. Извръстно или надминуватно стъпало е, кога ищем да покажем, че според своята си каквина един предмет надминува сичките други. Ив. Богоров, СИНЕ, 11.