ЍЗВРЪСТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. и диал. Качество на извръстен (във 2 знач.); превъзходност, изключителност. И в книгите си прокарва мисъл, че геният не е природно свойство и че най-силно потекло за работност може нарече чловек оная възвисена и запалена любов към истинската извръстност. Й. Груев, СП (превод), 301.