ИЗВРЪТЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изврътлив. В раздвижената му [на Калитко] кръв изплава предишната пъргавост и изврътливост. Тези качества, вярваше той, и този път няма да му изменят и ще подсилят волята му към неизбежното изпитание. Ив. Хаджимарчев, ОК, 413.