ЍЗВРЪХ нареч. Диал. Над височината, над върха на нещо. Легни на възнак (на гърба) и двигни ръцете си извръх главата. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 810–811.
◊ Излязло ми е извръх главата. Диал. Дотегнало ми е, дошло ми е до гуша, не мога повече да търпя (Н. Геров, РБЯ).
– От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.