ИЗВРЪ̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извръщам и от извръщам се. Само в това бавно извръщане на главата, в тези няколко слова Сарафов ни дава пълната душевна картина на душевното си състояние, на отношението си към художника Петушков, към изнудвача, към външния свят. Ст. Грудев, ББ, 96. При едно ново извръщане Иванов видя през храстите на лещака, че двамата стражари се спущаха бързо низ стръмнината. Ив. Вазов, Съч. XII, 109. Много пъти дотук си спомни той за Биляна с мъчителна тъга, но то беше като извръщане към родния бряг, който оставаше все по-далеч. Д. Талев, С, 116.