ИЗВРЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; извря̀скам, -аш, св., непрех. Издавам внезапен кратък врясък; извряквам. Изведнъж Цеко извряска от радост. Т. Харманджиев, КЕД, 31. Бяха двама души. Замахнах с дряновицата върху единия и го халосах в гърба. Извряска като настъпен заек. К. Петканов, ЗлЗ, 233.