ИЗВЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; извъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Отглеждам в голям брой (полезни животни); развъждам, въдя, навъждам. Всъщност ние нямахме никакъв двор. И затова пред нас рядко се мяркаха кокошки и петли. Ако ли пък се случеше и ние да извъдим пилета, както правеха съседите ни, тогава си навличахме белята. Кр. Григоров, Н, 185. Па ми са глави млад Стоян, / па ми са глави овчарин. / Стоя девет години, / извъди девет стотини / .., / се тий вакли овнови. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 85.
2. Раждам и отглеждам поколение; въдя. Извъдих аз деца, израснаха, изжених ги и вече внуки имам за женене. В. Чертовенски, СбСт, 239. Като чу чий син съм, Черноглав ме изгледа свирепо: „Не може да бъде Тодор Самодох, такъв злодей да извъди! Баща ти от гроба да излезе, щом те види, жив ще поиска да влезе. Казвай защо закла Доросий?“. Ем. Станев, А, 157–158. И благославяха: / Да живеят, да ся имат, / вярно да ся обичат, / добри деца да извъдят / и да ги задомят. Ц. Гинчев, ДТ, 108. извъждам се, извъдя се страд. Нали знаеш, пилетата се извъждат пролетно време, но се броят наесен. Кр. Григоров, Н, 52.
ИЗВЪ̀ЖДАМ СЕ несв.; извъ̀дя се св., непрех. Разг. 1. Раждам се и се развивам, разпространявам в голямо количество; навъждам се, развъждам се, въдя се. Бе чакам на пролетта да се съвземат посевите, къде ти... Никна, като че бяхме го садили. Па едни бурени се извъдиха, осъмвах на нивата да ги плевя, ама не ще и не ще. Кр. Григоров, Н, 51. Свине са се извъдили тук. Нар. прик., Христом. ВВ I, 52.
2. За човек – проявявам се като някакъв в много висока степен. – Я гледай какъв юнак се извъди! Имаш око, личи си .. Ще стане от тебе разузнавач. П. Вежинов, ЗЧР, 75. – Бре-бре, сякаш мечка са увели горе. Ще съборят къщата, магаретата му недни. Лошав свят започна да се извъжда, Паздерка! Уплашиха ми окото, ти казвам – избъбра Кальо. Ц. Церковски, Съч. III, 213. Драги мой, твоят син ще се извъди такова егоистче, че ще се чудиш какво да го правиш! Др. Асенов, СВ, 82.