ИЗВЪ̀Н1 предл. 1. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; вън от. Само под салкъма, пред господарската къща, се извива кръг от черна сянка и е малко хладничко. Извън тоя кръг е жега. Й. Йовков, АМГ, 158. Бащата също лежи край огъня, а голите му пети стърчат извън късата черга. Й. Радичков, СР, 56. Сама не можа да разбере как се намери извън полицейския кордон. К. Ламбрев, СП, 18. Обичаха я и селяните, обичаха я и ученичките ѝ, на които тя беше наставница в училището и ставаше връстница извън училището. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 63. Изследванията доказват, че ултравиолетовите лъчи [на телевизора] не могат да излязат извън екрана на приемника. К, 1963, кн. 9, 37. Извън пределите на страната. Извън града. Изнасяне на общ множител на многочлена извън скоби.
2. За означаване, че нещо не е в границите на определено явление, сфера, област; вън от. Трябва да отбележим, че неправилно сме поставяли досега Ябланица извън революционното движение. В местния комитет участвували към 13 души. Ив. Унджиев, ВЛ, 171. – Аз ще издавам тайно вестник. – Тайно ли? Защо? – се учуди Райчо. – Тихо! Нали знаеш, че ни забраняват да се занимаваме с неща извън уроците. Д. Габе, МГ, 112.
3. За означаване, че нещо не е във връзка с друго или в зависимост от друго; независимо от, вън от. Властта на архимандрита, що чувствуваше да се налага във всяко негово желание, опошляването на вярата от постъпки като тая срамна просия – цялата тая зависимост от неща, що бяха извън неговата воля, вече години наред го потискаше. Ст. Дичев, ЗС I, 67. И както винаги, тази мечта се струваше на фон Гайер необозрима, величествена и тайнствена, съществуваща сякаш сама по себе си, извън човешкото съзнание, извън времето и пространството. Д. Димов, Т, 213. Тя говореше свързано и отговаряше точно на зададените въпроси. А когато искаше да обясни нещо извън въпросите, лекарите преставаха да я слушат. Н. Каралиева, Н, 29. Възхищението от изпълнените пиеси от оркестра бе толкова голямо, че диригентът се принуди да изпълни и един номер извън програмата. МП, 1926, бр. 4 [еа].
4. Остар. Освен, с изключение на. Ние застигнахме една кола, натоварена с греди, карани от един селянин. Това беше първият жив човек – извън нас и войниците на стражите, когото зървахме от три дни насам из безлюдните пущинаци! Ив. Вазов, Съч. XV, 158.
◊ Извън закона. Юрид. 1. За човек – на когото поведението, постъпките са в противоречие с действащите правни норми. – Бях отново свободен, но – извън закона. Тогава това ми беше много неприятно. П. Бобев, К, 79. 2. За партия, групировка – която е забранена. Работническата партия беше обявена извън закона. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 303. Извън мяра (мярка<та>). Разг. Повече, отколкото трябва; прекомерно. Ако болестта ти е нищожна, той ще я преувеличи извън мяра и ще каже: „Ще трябва да пиеш много скъпи треви, но въпреки това аз ще те излекувам“. А. Дончев, СВС, 22. И ето, ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия – и всичко прекалено, всичко извън мярката. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 118. Извън пътя. Разг. 1. Нередно, неприлично, непозволено. Да не вземеш да направиш нещо извън пътя, че те пребивам! 2. Прекомерно. След изобилната и извън пътя безвкусната закуска в хотела ние, без да се отбиваме в салоните, излязохме и се упътихме към пристанището. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. 3. За човек, който не се държи, не постъпва, не живее според общоприетите разбирания. Дико е от онези побъркали се от четене хора. Човек малко извън пътя, както евфемистично, по християнски се изразява баба ми. Г. Господинов, ЕР [еа]. Извън света. Разг. 1. Не какъвто трябва; недобър, лош, несвестен. Стана е свята и чиста душа, а майка ѝ и братята ѝ са извън света. Л. Каравелов, Съч. V, 200. 2. Не както трябва, не както е редно; лошо. Правеха всичко извън света и работата не вървеше. Извън себе си. Разг. В крайно възбудено състояние, обикн. вследствие на някакво неприятно изживяване. – Тате, назад, че никого не жаля! – викна извън себе си Младен. Елин Пелин, Съч. I, 78. – Ти си шут! – Росинка бе се забравила от гняв. – В карцера! Скоро в карцера! – зарева директорът извън себе си от ярост. Д. Ангелов, ЖС, 563. Извън силите си. Разг. Свръх силите си, не по силите си, повече, отколкото мога. Мъча се да хитрувам като другите, но не ми върви. Пък да работя честно и съвестно единадесет часа, това е не само извън скромните ми физически сили – не, това би било глупост. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 48. Излизам / изляза извън кожата <си>. Изпадам в силно раздразнение, силно се разгневявам, ядосвам и преставам да се владея. Явно, че дори и на такъв свръхмек човек все пак се е случвало да се разгневи, да почне да крещи, да излезе извън кожата си. Е. Каранфилов, Б III, 157. А пък тоя глупав Христо сега намери жена да избира. Ще го накара да излезе извън кожата. К. Петканов, СВ, 148. Излизам / изляза извън себе си. Разг. Силно се разгневявам и преставам да се владея, афектирам се. А това Петрунино натякване го накара да кипне и да излезе извън себе си. Той загълча, завика. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Той излезе извън себе си, когато те го обвиниха в пристрастно отношение. Г. Караславов, Избр. съч. II, 212.
ИЗВЪ̀Н2 нареч. Остар. и диал. 1. Отвън; извънка. Вътре в града има две бани с минерални води, както и няколко наблизо извън. Ив. Богоров, КГ, 166. Извън се чува шум и залис на пощурели момичета. Ц. Церковски, ТЗ, 10. И Димо Казака взе да им разказва развълнувано, че днес подир пладне Варлаам залепил извън на вратнята си една прокламация с образа на Тотя войвода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 51–52. По изпочупени стълби излязохме в един ходник, на който от двете страни бяха малки килийки, а мене хвърлиха в първата от тях. Щом влязох, заключиха ме извън. Св. Миларов, СЦТ, 43. Водно тяло, вляно в някакъв съд, наляга с теглото си на дъното и на стените на съда. Това налягание на дъното и стените на съда е извътре, а извън въздухът наляга на тях, както и на всяко тяло. Н. Геров, ИФ, 163. Младият патриций Марко Кориолан подучил сената скъпо да продават народу храната, която дохождала извън. Й. Груев, КВИ (превод), 36. В който двор няма кладенец, тряба да са носи чиста вода извън. Ступ., 1875, бр. 7–8, 59.
2. Навън; извънка. То беше банята. Бели облаци от пара се издигаха от топлите вирове извън. Ив. Вазов, Съч. XV, 116.