ИЗВЪ̀НГАБАРЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е извън, свръх габаритите. На крана предстоеше дълъг път до язовира. Когато столицата щеше да заспи, по нейните утихнали улици трябваше да мине извънгабаритният товар. Д. Кисьов, Щ, 502.


Източник: Речник на българския език (онлайн)