ИЗВЪ̀НЕЗЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Който не е свързан с език2. Важно специфично обстоятелство в изграждането на новобългарския книжовен език е това, че няма пряка приемственост между старобългарския книжовен език и новобългарския книжовен език. Това се дължи както на извънезикови – исторически причини, така и на вътрешни езикови причини. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. Извънезикова действителност. Извънезикови фактори. Извънезиков обект.