ИЗВЪ̀НЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се намира извън Земята или се е образувал, създал извън Земята. Върху първичните скали на океанското дъно се наслояват в продължение на много хиляди и милиони години утайки, които в зависимост от своя произход биват океански и извънземни (космични). Д. Славчев и др., БМ, 17. Изследвайки смущенията при радиоприемането, преди 25 години американският учен Янски откри в радиотелефонните слушалки непрекъснат слаб съскащ шум. Скоро успяха да изяснят, че причина за това са радиовълните, пристигащи от извънземни източници. И. Пандев, ТЙ (превод), 68–69. Следващата ми мисъл бе, че това са хора от извънземна цивилизация, макар че съм доста скептичен, хора от извънземна цивилизация да тръгнат към нашата планета. Й. Радичков, БФ, 60.
2. Който е предназначен за изследвания извън Земята. Астрофотографията с инфрачервени лъчи няма да загуби своето значение и в близкото бъдеще, когато на борда на изкуствени спътници бъдат уредени извънземни астрономически обсерватории. В. Врански, МВЛ, 85. Астероидът не биваше да улучва Земята, а да влезе в близка орбита около нея, за да бъде уловен от някоя от големите извънземни станции. Л. Дилов, ДИС [еа]. Огромната информация, която ще постъпва от безбройните изкуствени спътници, извънземни станции, автоматични сонди и радиомаяци ще трябва денонощно да бъде обработвана с максималната възможна бързина. К, 1973, кн. 5 [еа].