ИЗВЪ̀НМА̀ТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: Извънматочна бременност; извънматочно забременяване. Мед. Развитие на оплодена яйцеклетка преди попадането ѝ в кухината на матката (в яйцепровода, коремната кухина или яйчника), което завършва след 2 – 3 месеца със смърт на плода. Не много рядко обаче се наблюдават отклонения от правилното развитие на ембриона, който се задържа в тръбата [на матката]. Получава се така наречената извънматочна бременност с различни разновидности. Ал. Гюровски, АЧ, 249.