ИЗВЪ̀НПЛА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е извън плана, не е предвиден в плана. – Ха! Той да види как ще се измъкне, че с двата крака е на подсъдимата скамейка с тия преразходи и извънпланови строежи. Ст. Даскалов, СЛ, 262. Извънпланов ремонт.


Източник: Речник на българския език (онлайн)