ИЗВЪ̀НПÒЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се извършва, става не чрез полов акт, контакт. Обикновено директното извънполово заразяване става чрез устата – при целуване, ухапване и пр. Ил. Петков и др., КВБ, 189.
