ИЗВЪ̀НСВЕТÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Който не се свързва с реалния, осезаем и видим свят, сред който живеем. Герой на тая поезия [на Багряна] е човекът, който се противопоставя на скептичното отричане на живота, на извънсветовни блянове. Лит. XI кл, 311. Обществените относби, като човешко поведение, са прояви на хората, но не вече на хората с някаква си извънсветовна (метафизична) свободна воля, а на хората като обществен продукт. Ив. Хаджийски, БДНН I, 29.