ИЗВЪ̀НУТРÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който се извършва или протича вън от утробата на човек или животно. Противоп. вътреутробен. Няколко седмици след раждането се извършват най-големите промени, които не се срещат никога по-късно в живота на човека и при които организмът се преустройва коренно, за да се приспособи от вътреутробен към извънутробния живот. Пр, 1954, кн. 1, 27. През време на вътреутробния живот растежът и развитието на плода достигат до степен, която при определени условия осигурява на новороденото възможността за извънутробно съществуване. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 17.