ИЗВЪ̀НУЧЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който се извършва, става извън учебните занятия и учебната програма. С тази наредба се определят задължителните здравно-хигиенни норми и изисквания при обучение и извънучебни дейности на учениците с персонални компютри. ДВ, 1994, бр. 46 [еа].
2. За време – в което няма учебни занятия. В проектобюджета на фондацията е предвидено и организирането на 4-дневно зелено училище. Този тип извънкласни дейности създават възможности за децата да напуснат квартала за ден или повече, както и да общуват с учителите си в извънучебно време. Е. Коен и др., ПКЗ [еа]. Разрешиха му да работи през извънучебно време в лабораторията на физическия кабинет.