ИЗВЪ̀НЧОВЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свръхчовешки. Това необходимо, извънчовешко самообладание го не напущаше и в най-страшните опасности. Ив. Вазов, Съч. XII, 157. – Тя се съвзема, събира всички сили и с някаква извънчовешка напрегнатост пак заразмахва мотиката. Т. Влайков, Пр I, 34.