ИЗВЪРВЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от извървявам и от извървявам се. Ако нанесем на карта всички тия „зигзаги“ на пътя на дружината през месец юни 1874 година, ще видим, че извървяването на този огромен път, средно по 30 километра на ден (и то – всеки ден!) – е само по себе си един физически подвиг. Н. Хайтов, КПВ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)