ИЗВЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; извъ̀ржа, -еш, мин.св. извъ̀рзах, св., прех. Връзвам всички наред, обикн. докрай. Извързах снопите, докарах ги на гумното и ги овършахме с воловете. Кр. Григоров, ОНУ, 117. Между това Сали доде и каза, че стражата стои на местата си, но спи дълбоко. После [беят] извика: „Да ги извържете и да ги доведете тук при мене!“. В. Друмев, НФ, 75. Ой ми ви вази, овчери, / скоро псета извържете, / че ви главите изкъсвам. Нар. пес., СбНУ XXVI, 104. извързвам се, извържа се страд. и възвр.