ИЗВЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; извъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извъртя̀л, -а, -о, мн. извъртѐли, прич. мин. страд. извъртя̀н, -а, -о, мн. извъртѐни, св., прех. Извъртам. Купувачът, изправен пред огледалото, почваше да си извъртва главата ту на една, ту на друга страна, като наместваше шапката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 4. извъртвам се, извъртя се страд. В това време Дивечки си поприказва с този и онзи и разговорът тъй все се извъртваше, че все ставаше дума за случилата се беда с Малък Крушко. Б. Обретенов, С, 10. Началникът разбра накъде се извъртва приказката и реши с дързост да смути събеседниците си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 148.
ИЗВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; извъртя̀ се св., непрех. Извъртам се, извъртявам се. – Жени! – гневеше се професорът. – Влюбят се в някого и веднага се извъртват, искат да станат като него! П. Славински, ПЩ, 284.