ИЗВЪ̀РТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извъртвам и от извъртвам се; извъртане. – Не съм ви извикал вие да ме разпитвате, а да отговаряте на всички мои въпроси без всякакви опити за извъртване и лъжа. В. Нешков, Н, 393. Следпразничният ден ставаше източник на разговори през цялата седмица: описваха се с най-малки подробности и с всевъзможни извъртвания всички дребни произшествия. Ст. Чилингиров, ХНН, 67.