ИЗВЪРША̀ВАМ1, -аш, несв.; извършѐя, -ѐеш, мин. св. извършàх, св., прех. Диал. Овършавам. Извършахме житото за две седмици. извършавам се, извършея се страд. Докато в тоя харман се извършеят юшурските снопи, Кондо поеме другото село. Д. Немиров, Б, 118. – Сега едва изкайратих, дорде се прибра и извърше заерето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 128.
ИЗВЪРША̀ВАМ2, -аш, несв. (остар.); извъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Извършвам; извършам1, извършувам. Турция ще да падне от своята собствена слабост и от правителствените злоупотребления, които извършават нейните чиновници по провинциите. С, 1872, бр. 39, 306. Но работението е два рода: работение ръчно, което особено извършаваме с ръцете, и работение умствено, което извършаваме с ума. С. Радулов, НД (превод), 14. извършавам се, извърша се страд. Обрядите, що са ставали в чест на тоя бог [Перун], извършавали са ся тържествено и вообще на сборове в определени дни през годината. Д. Войников, КБИ, 17. Собират са перво заложените суми в една обща сума, после извършава са умножаването и деленето толко пъти, колкото са заложените суми. Хр. Павлович, А, 62.
ИЗВЪРША̀ВАМ СЕ несв.; извъ̀рша се св., непрех. Извършвам се; извършам се, извършувам се.
ИЗВЪРША̀ВАМ3, -аш, несв.; извършà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Извършам2. извършавам се, извърша се страд.
ИЗВЪРША̀ВАМ СЕ несв.; извършà се св., непрех. Извършам се.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.