ИЗВЪ̀РШАМ1, -аш, несв. (остар.); извъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Извършвам; извършувам, извършавам2. Но дали тряба всякой от нас да опознава и извърша отечествената тая длъжност, или не? Аз думам, че не само да я познава, но и да я има начертана в сърцето си. БКн, 1859, март, кн. 2, ч. I, 178. В преминалия си брой ние споменахме някои от многобройните кървави сцени, извършани от поменатите разбойнически чети. НБ, 1876, бр. 5, 17. извършам се, извърша се страд. Всичките стави нямат еднакви движения, но всичките движения, които една става може да има, извършат ся от мишците, които са привязани на нея. ИЗ 1877, 22–23.

ИЗВЪ̀РШАМ СЕ несв.; извъ̀рша се св., непрех. Извършвам се; извършувам се, извършавам се.

ИЗВЪ̀РШАМ2, -аш, несв.; извъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане с връх; извършавам3. Зафана стадо да мори, / ни коли Стоян, ни дере, / най ги на купен кладеше, / с вакъл ги овен закладе, / с вакла ги звиска извърши. Нар. пес., СбВСт, 306. // Нар.-поет. Издигам, извишавам (връх). Израсло ми е дърво високо, / .. / Върши извърши до синьо небе, / клони разклони до черна земя. Нар. пес., СбВСт, 75. извършам се, извърша се страд.

ИЗВЪ̀РШАМ СЕ несв.; извъ̀рша се св., непрех. Ставам с връх, образува ми се връх; извършавам се. Че ми й стадото замряла, / че мряха, мамо, че мряха; / не клахме, мамо, не драхме, / на вит ги купен кладехме: / купена ми са извърши, / стадото ми са довърши. Нар. пес., СбНУ XXVII, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)