ИЗВЪ̀ТРЕ нареч. 1. Откъм вътрешната страна на нещо; отвътре. Противоп. извън, отвън. Прочее, привързаха, та поправиха другите топове, като ги стегнаха яко и на гъсто с железни обръчи и въжа, а някои и извътре облякоха с тенекия. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 125. След няколко дни пристигна виенският файтон с тъмночервено кадифе извътре, с позлатени фенери, гумени колела и черен ок. Ем. Станев, ТЦ, 10. Цонка зе завчас коритото, в което беха наслагани завити с вълната извътре кожи. Т. Влайков, Съч. II, 63. Макар и под метър и половина сняг, светът е затрупан целият заедно с тебе. И малката лавина, гледана извътре, ти се струва огромна. Бл. Димитрова, Лав., 92.
2. В обсега, в пределите на място, пространство; вътре. Противоп. отвън. Но ме смути самата черква, сякаш за пръв път се изправих пред лицето ѝ – нейната керамична украса, мраморните стълбове извътре, облени от светлина и блясъци. Ем. Станев, А, 14. Извънка гостилницата е стара и проста, а извътре е доста широка и чистичка. Т. Влайков, Съч. II, 43. Когато отидох първи път да видя „Св. Петър“, след като обикалях извътре цели два часа, на излизане се сетих само, че не съм видял прочутата статуя на апостола, и се върнах от портата да я търся. К. Величков, ПССъч. III, 75. Черквата беше тясна извътре, та в такива случаи само големците имаха свободен вход в нея. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5–6. – Търговецът влезя извътре, изважда пак от същия тютюн и му подава. БО, 1846, бр. 2, 8. // От вътрешността на нещо, на някакво място; отвътре. Противоп. извън, отвън. Кучето извътре сърдито залайва и почва да се хвърля към портата. Т. Влайков, Пр I, 184. – Кой иде, бре?– обадиха се мъже извътре черквата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 103. Един след друг излизат извътре разни чиновници и всякой опитва по свой начин да убеди навалицата да се разотиде. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83–84.
3. В рамките, пределите на някаква общност; вътре, отвътре, вътрешно. Противоп. отвън. – Страшна ламя е зинала отвън да го погълне, а извътре цяла глутница предатели се опитват да подпалят огъня на размирието. Т. Влайков, Съч. III, 55. „Когато една държава е организирана добре извътре, то тя не трябва да са бои от никакви вънкашни неприятели.“ С, 1872, бр. 46, 364.
4. Във вътрешните органи или във вътрешността на някакъв орган на тялото; отвътре. – Не пазиш ли се на младини, виж до какво дередже можеш да го докараш, както съм го докарал аз... Кокалите ме болят извътре. Кр. Григоров, Р, 88. Една ламя, сура ламя, навярно последната ламя на този свят, гореше извътре, мяташе се и умираше в страшни мъки. Н. Хайтов, Л, 154.
5. Прен. В душата, в духовния мир на човека; отвътре, вътре, вътрешно. – Аз пламнах извътре, но се показах покорен. Ив. Вазов, Съч. XXI, 77. Дядо Мито, който бе доста стар човек, напоследък бе запрял още повече. При това и някаква душевна болест го беше налегнала: постоянно го едеше и безпокоеше нящо извътре. Т. Влайков, Съч. II, 116. В пояс китка цвете вене, / а извътре сръце стене. Й. Груев, Г, 17. // От душата, откъм духовния мир на човека; отвътре. Питам го как се е учил да свири. – Свирнята се не учи. Тя иде изтътре. Сърцето командува на пръстите. Н. Хайтов, ШГ, 40. Така Венко Марковски е направил усилие да разкрие като че ли извътре, по чисто психологически път, изживяното от народа. В. Марковски, ПЗ, 10.
6. Остар. В състава, съдържанието на някакво произведение, творба; вътре. Началните стихове на Ботьовата „Борба“, както и други, извътре в стихотворението, са очевиден отзив на стиховете от Пушкиновата „Волност“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 189.
◊ Върти ме извътре. Разг. Не съм спокоен, тревожа се, измъчва ме нещо.