ИЗВЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от извявам и от извявам се; отвяване.

ИЗВЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от извявам се; оглупяване, изфирясване, откачане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)