ИЗГАЙДА̀РЯ, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Индив. Изсвиря мелодия с гайда. Изгайдари си гайдаря / и пискуня му изписка, / .. / следом ще тъпанаря. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 93.
