ИЗГАЛА̀ЩАМ, -аш, несв.; изгалàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изгалатвам. – Аз момчето си не пускам в град, доде си го не оженя – отговорила Петровата майка, – какви шафрантии има сега по градищата, те човека изгалащат, па му земат и ума, и париците. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 32. изгалащам се, изгалатя се страд.
ИЗГАЛА̀ЩАМ СЕ несв.; изгалàтя се св., непрех. Диал. Изгалатвам се.