ИЗГА̀ЛВАМ, -аш, несв.; изгàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Глезя, разглезвам; изгалям. – Чини ми се, че много ги изгалвате. – Според мене, ти разваляш децата си. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. Най-паче съжалел, че неговите синове били от малки години изгалени и ненаучени на тяжка работа. А. Хаджоглу, ББ, 91. изгалвам се, изгаля се страд.
ИЗГА̀ЛВАМ СЕ несв.; изгàля се св., непрех. Разглезвам се; изгалям се.