ИЗГА̀РЯМ1, -яш, несв.; изгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изгоря̀л, -а, -о, мн. изгорѐли, прич. мин. страд. изгорѐн, св., непрех. 1. Горя до изчезването си, бивам унищожен от огън. Загрят при висока температура в среда от чист кислород, диамантът изгаря без остатък, като образува безцветния газ въглероден двуокис. К, 1963, кн. 3, 28. Хваща се магнезиева лента с щипки и се внася в пламъка на лампата. Магнезият изгаря с ослепителна светлина и се получава магнезиев окис. Хим. V кл, 1950, 39. Мазнините и въглехидратите изгарят напълно в организма. Физ. X кл, 1951, 58. За да могат да горят дървата, тряба повече кислород, следователно тряба въздухът постоянно да ся менува, защото инак кислородът около дървата изгаря и огънят гаснее. И. Гюзелев, РФ, 172. Проговори войводата: / „Е дружина, е сговорна, / кой че се юнак наима, / да запали до две тръли, / да изгорат ягненцата, / ягненцата, яренцата?“. Нар. пес., СбНУ ΧLV, 348. Жана д’Арк изгаря на клада. Δ Колибата изгоря. // Горя, докато стана негоден за употреба, за ползване. Той запали цигара и почна да се вглежда в минувачите. Цигарата изгоря – той припали втора. М. Грубешлиева, ПП, 211. – Чуваш ли, кумче, ти са не отпускай толкоз, ти не си дотолкоз изпаднал, макар че ти изгоря едина дюген, остават ти още два. Ил. Блъсков, ПБ II, 7. Къщата му изгоря при един пожар и трябваше доста пари да хвърли, за да я направи отново годна за обитаване. // Разг. За ястие, хранителен продукт – от прекомерно нагряване придобивам тъмен до черен цвят и особен, неприятен дъх и вкус; прегарям. Гледам: наденичките наполовина овъглени. – Я погледни тука какво става? Цял час ме занимаваш с вашето читалище, докато ми изгоряха надениците. А. Каралийчев, С, 254–255. У баща ѝ ягне печи. / Често ягне обиоди, / да ти ягне не прегори, / не прегори, не изгори. Нар. пес., СбНУ XLV, 356. Яденето изгоря. Δ Кифлите изгоряха във фурната. Δ Тиквата изгоря.
2. За електрическа инсталация, уред и под. – повреждам се и ставам негоден за употреба, за ползване поради протичане на ток с по-голяма сила от допустимата или от продължителна употреба и др. – Снощи изгоря една от лампите на радиото ни. Д. Ангелов, ЖС, 21. Зет ми взе, че ми домъкна един шестлампов радиоапарат, мрежата се претоварва и на всеки три минути изгарят бушоните. ВН, 1958, бр. 2072, 4. Някои от електрическите крушки изгарят твърде скоро.
3. За растение – загубвам зеления си цвят и повяхвам под въздействието на слънчеви лъчи, слана, вятър, суша; изсъхвам, прегарям1. Тревата по билото на Витоша почва да жълтее и изгаря. П. Делирадев, В, 106. Местото около тия брястове беше варовито и усойно, пролетно време навсякъде избуяваше трева, сетне всичко изгаряше, земята лъсваше и побеляваше като тепсия. Г. Караславов, СИ, 19. Тревата беше посърнала, пожълтяла, по пътищата се дигаше прах и Манолаки си помисли, че ако отива все тъй, ще изгори всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 67. // За нива, градина, поле и под. – ставам с повехнала, изсъхнала и обикновено пожълтяла растителност. А я погледайте на онова поле, което е открито от сяка една страна! Това поле изгаря даже и преди да настане лятото. Знан., 1875, бр. 7, 106.
4. Придобивам, получавам загар на кожата обикн. под въздействието на слънчевите лъчи; обгарям, загарям, почернявам. Като додеше в село, [Аспасия] биваше бяла и червена като ябълка, а после изгаряше на слънцето и ставаше черна като циганка. Й. Йовков, ЖС, 185–186. Тютюнът трябваше да се сади, прекопава. Хиляди селяни изгаряха под слънчевия пек върху червените песъчливи хълмове при отглеждането му. Д. Димов, Т, 108. Навярно, като млада, тя е била още по-миловидна. Пък и сега отблизо не изглеждаше толкова стара. Само че беше много изгоряла от лятното слънце и затова изглеждаше така повехнала. Г. Райчев, ЗК, 214. Там ми си бели бяло ханъмче / платната, / отдолу ми иде лудо-младо / българче, /.. / „Ах, изгоря ти бялото лице, / ханъмче!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 181. Лицето ми изгоря вчера на Витоша. l За кожа. За три-четири дена кожата ми изгаря, при това не стоя повече от два часа на плажа. // Прегарям болезнено от прекомерно излагане на слънце. Ако изгориш на плажа, намажи се с кисело мляко.
5. Прен. Понякога с предл. в, от и същ. треска, огън. Имам много висока температура (при заболяване). До кревата стоеше бакъреният тас с оцет и вода за компреси, защото болната чувствуваше, че изгаря. Ст. Мокрев, ЗИ, 219. Вечер треската му се засилваше, изгаряше в огън. М. Смилова, ДСВ, 154. – Къде те боли, како Райке? Какво ти е? – Тука – посочи жената гърдите си. – Задушава ме... изгарям... Г. Райчев, ЗК, 216. Откакто беше слязъл преди седмица от кошарата на стопанството, оттогава Струнка, снаха му, изгаряше в треска. Н. Кирилов, ПД, 66. Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън. Гр. Угаров, ПСЗ, 419.
6. Прен. Обикн. с предл. от, за. Изпитвам силна жажда, необходимост да поема вода, някаква течност, въздух и под. – Охо, Джупун, де си забързал в тази жега? – рече той. – Не ме питай, ами дай една бира, че изгорях. Ем. Станев, ИК I и II, 6. – Остави сега това, ами кажи имаш ли тютюн. Изгорях, брате Тихо... Цял ден съм без тютюн... С. Северняк, ОНК, 191. – Няма да влизам, изкалян съм. Дай да пия малко вода, че изгорях от жажда. И. Петров, НЛ, 212. Как мъчи палачът! Дори връз бетона, в студа / изгарях за въздух, изгарях за глътка вода. Н. Зидаров, НС, 12.
7. Прен. С предл. от, за, в и същ., означаващо обикн. някакво чувство или желание. Обзет съм от някакво много силно чувство, желание и под. Дълбоко в себе си обаче и двамата изгаряхме от любопитство да узнаем какво се разиграва в колата на нашите преследвачи. Др. Асенов, СВ, 114. Той изгаряше от желание да продаде аптеката си и след това да се пресели в София. Д. Димов, Т, 289. Тя изгаряше от срам и се потърси от погнуса, като помисли, че може би ще бъде принудена да покаже тялото си пред чужди очи. Д. Талев, ПК, 168. Всички изгаряха от завист. Ето това е вече истински капитан! Има бинокъл, с който вижда километри надалеч и командува цяла флота... П. Здравков, НД, 36. Христина не излизаше от ума му. Душата му изгаряше в копнеж, мъчеше го и ревност, защото хубавата учителка дружеше с учителя Иван Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 11. – Изгорял съм за чиста реч и съм доволен, че ще се поразвлека малко. Я кажи, къде си научил така добре ромейски? Й. Вълчев, СКН, 25. Изгарям от свян. Изгарям от нетърпение. l Обикн. с предл. за, по. Разг. За изпитване на много силно любовно чувство към някого. Леле, Яно гиздосийо, / пуста моя орисийо! / Изгорях, / залудях – / Яно, съжали ме, / джанъм, прибери ме! Ц. Церковски, Съч. I, 157. Момиче, момиче, / де гиди, мряна рибо, / не стой срещу мене, / изгорях за тебе. Нар. пес., Христом. ВВ II, 215.
8. Разг. Ирон. или пренебр. Само св. Обикн. в мин. неопр. и мин. предв. С предл. за. Понякога с отриц. не. Нямам никакво желание за нещо или да имам някакъв контакт с някого, не се интересувам, не се нуждая от нещо или от някого; загарям2. – Какво ще кажеш – рече тя, – да не мислиш, че съм изгоряла за теб! Един Пелин, Съч. II, 65. Ружа: – А ний тука – аман за него [Горан]. Яна (остро): – Аман!... Изгоряла съм за такъвзи халосник. Ц. Церковски, ТЗ, 101. Хаджиева: – Защо не ми каза, че да побързаме с кафето. Хаджиев: – Изгоряла е тя за твоето кафе, такава изтънчена, деликатна. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 350.
9. Прен. Всецяло се отдавам при осъществяване на някаква дейност, дело или на някакъв идеал. За всяка работа се захващаше с жар, не оставяше сили в резерв, впрягаше всичко, каквото имаше, с други думи, работата гореше в ръцете му, но и той сам изгаряше в нея. Сл. Трънски, Н, 70. Всяко значително дело изисква вярност. А тази вярност най-често изисква много и различни варианти на саможертвата. Той [К. Цонев] умееше да се жертвува, да изгаря във всяка творба. И затова делото му остана... Е. Каранфилов, Б III, 205–206. Да умре за народа си като Ботев – това е билο заветната мечта на всеки патриот, да изгаря за народа си като Ботев – това трябва да бъде най-високият стремеж. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр. 1, 1. Актрисата [Будевска] търсеше в изкуството отдушник на кипящата си емоционалност. Затова тя при всяко представление изгаряше. Ст. Грудев, АБ, 167.
10. Прен. Разг. Постига ме, сполетява ме нещастие, наказание, неприятност и под.; пострадвам. Ениджалията надникна над вестника и прошепна: – Революционен лист. – Я го прибирайте по-скоро. Няма защо да изгаряме за един вестник, а за нещо по-голямо. Д. Спространов, С, 93. – Бре Матея, нали ти казвах!... – кършеше Мина ръце и охкаше изплашено. – Изгоряхме, Матея, изгоряхме. Отидохме си, отиде и детенцето ни! – стенеше тихо и си представяше как полицията ще дойде да ги арестува. Д. Ангелов, ЖС, 274. И Тончо обяви годежа. Доведе я у дома да я представи. Годеницата непрестанно въртеше златното си пръстенче и не смееше да вдигне поглед. Срамежлива! Когато си тръгнаха, вуйчо Кольо въздъхна: – Изгоря моят Тончо! Сл. Караславов, ИИТХ, 37. Една невеста я [учителката] погали по рамото и рече: – Ох, милата... И тя изгоре тука, между нас. И тя си нема късмет. Д. Талев, ПК, 497. Предната вечер беше дал в заем на Траян цялата си заплата. Ако пък действително е мошеник, хвръкна му заплатата. Но той се поуспокои, като си припомни, че на два пъти Траян иска заем и от лекарите, пък може и някоя от сестрите да е изгоряла. В. Нешков, Н, 172. // Загивам, умирам. – Всички ще изгорите в борбата... Училища ни трябват, а не пушки. Д. Спространов, ОП, 209.
11. Прен. Обикн. св. Разг. За материални средства – изразходвам се напразно, без полза; пропилявам се, изгубвам се, пропадам. Женеше се синът на едно видно лице от управляващата партия, та сега трябваше да се купи някой скъп подарък. „Ще изгорят две хилядарки, но няма какво да се прави!“ – въздъхна директорът и се отпусна назад. Г. Караславов, Избр. съч. II, 61. Съдружниците се оказаха мошеници и така му изгоряха парите, изгоря му и мелницата. Δ Сума пари изгоряха за тоалетите на жена му.
12. Прен. Разг. Изгубвам правото да продължа по-нататък участието си в някаква игра. Едната от тях подскачаше на един крак и се мъчеше да вкара парче червена керемида в следващия правоъгълник, без парчето да попадне на тебеширената линия. Но още на третия правоъгълник „изгоря“. Ст. Христозова, ДТСВ, 140.
◊ Гемиите ли са ти изгорели <в морето (в Черно море)>; да не <би да> са ти изгорели гемиите <в морето (в Черно море)>; сякаш (като че <ли>) са ти изгорели гемиите <в морето>. Обикн. за 2 и 3 л. и обикн. със следв. изр. със съюз че, та. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се е намръщил или умислил, без да има сериозна причина за това. – Какво бе, Постолчо, да не са изгорели гемиите ти в Черно море? Г. Райчев, ЗК, 55. Изгаря / изгори ми душата (душицата, душичката). Разг. 1. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. – Иди, маминото, в лозята да ми намериш едно зърно от жълт грозд, че ми е изгоряла душицата за сладко нещо! А. Каралийчев, МИ, 75. – Утре в три часа сутринта ще те водя на зайци. – Добре, съгласен съм. Имам работа, ама зарязвам всичко, че ми е изгоряла душата за заяк. Елин Пелин, Съч. IV, 227. – Довиждане, Лила! Ще те чакаме горе! – Дано! Душичката ми изгаря за балкана, ама нали знаеш. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 14. 2. Измъчван съм силно, изтърпявам много мъки и страдания. – Кой? Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата. Нас да пита той, нас – дето ни изгоряха душите... Г. Караславов, СИ, 265. Изгаря / изгори ми сърцето за нещо. Разг. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. Изгаря ми сърцето / да зърна от небето / .. / на златна Добруджа нивята. Ран Босилек, Р, 31. Изгорял ми е белия джигер; изгоряло ми е просото; изгоряло ми е ухото; изгорели са ми ушите за някого. Диал. Ирон. Не се интересувам от някого, не ме е грижа за него, не ми е притрябвал. Като видя през прозореца неканения гост, Данковата майки сви чело и тихо си каза: – Пак се мъкне тоя просяк! Като че ухото ми е изгоряло за него! Ст. Даскалов, БП, 100. Изгоря ми ризата на гърба. Диал. Работя непосилно, извънредно много. Изгоряха на зайците ушите. Диал. Много е студено, голям студ настана. Язък за момичето, изгоря момчето; язък за момчето, изгоря момичето. Разг. Ирон. Употребява се за мома и ерген, които дружат или са се оженили, за подчертаване, че и двамата имат еднакви недостатъци.
ИЗГА̀РЯМ2, -яш, несв.; изгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Подлагам нещо на горене до пълно унищожение. Когато пък изгаряме в огъня сухи клони от дървета и храсти, откриваме в тях минерални вещества – те остават във вид на пепел. Бтн V и VI кл (превод), 59. Научих се за съдбата на Сопот. Башибозуците го изгорили. Ив. Вазов, Съч. XI, 44. Във Мексико златното зърно / изгарят във парни котли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 111. Тии (венгрите) изненадеждно нападали на германските села, изгаряли къщите на селяните, откарвали добитъка им. Г. Йошев, КВИ (превод), 174. Че избие сички игумене, / сички игумене, синки ученици, / че изгори книге евангеле, / че изгори Илендар манастир. Нар. пес., СбНУ ХLIX, 27. // Нарушавам целостта на нещо чрез горене, като обикн. правя дупка; прогарям. Първите тютюнджии момчета пропиват тютюна скритом и често си изгарят джобовете, кога скрият от баща си запалената цигара. Ц. Гинчев, ГК, 356. Голямата дъщеря кърпеше новата покривка за маса, която бай Митьо бе изгорил с цигарата си. Чудомир, Избр. пр, 69. // Разг. Правя чрез прекомерно нагряване ястие, хранителен продукт да придобие тъмен, до черен цвят и остър, неприятен дъх и вкус, да стане негодно за употреба; прегарям. – Пратиш му гювеч да ти опече, той се напие като свиня, или го остави суров, или го изгори. Елин Пелин, Съч. IV, 126. – Бъркайте, Павлович, двамата качамака – заръча бай Георги, – ама гледайте да се не забавите и го изгорите или пък да го излапате без нас. К. Величков, ПССъч. VIII, 250. Вчера изгорих яденето, днес изгорих баницата. Δ Заплесна се в приказки и изгори печеното.
2. Изразходвам нещо чрез горене за отопление или осветление. „Изгори ми една ютия въглища с твоя гащиризон“ – рече шивачът. Й. Радичков, СР, 98. Товар борина изгори / и мъжка риза юшила, / пак си Йован не доходи. Нар. пес., СбНУ ХIII, 50. Зимно време изгаряме два тона въглища и един тон дърва. Δ Изгорихме последната свещ и сега ще стоим на тъмно.
3. Разг. Повреждам електрическа инсталация, уред и под., като предизвиквам протичане на ток с по-голяма сила от допустимата; прегарям. Първото ми талантливо произведение беше електрическият звънец. Направих го по схемата в учебника. Още при първата проба изгорих бушоните на всички алартаменти. М. Лъкатник, ГСМН [еа].
4. За слънце, слънчеви лъчи – силно напичам, загрявам нещо до прегаряне; прегарям, обгарям. Септември, най-хубавият месец на годината – слънцето топли, но не изгаря. Н. Драганов, ТМС, 91. „Нали ти, слънцо, заръчай / до пладня, слънцо, да грееш, / от пладня в облак да зайдеш, / че изгоря, слънцо ле, / клети жътвари по ниви!“ Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 212. Усещах, че слънцето изгаря гърба ми, но не се преместих навреме на сянка и сега ме боли.
5. За слънце, жега, вятър – правя някакво растение да загуби зеления си цвят и да повехне, да загине; изсушавам, прегарям, унищожавам. Може дъждове и киша да удавят избуялите ниви, може вятър да ги опали и суша да ги изгори. Й. Йовков, Ж 1945, 194. – Дини ли? – Лани ги изгори сушата, но сега, след големите дъждове, са се родили много. П. Бобев, ГЕ, 61. Слънце пали. Никой облак / по небе не бега, / сеитбите изгори ги / тая люта жега. Ив. Вазов, Съч. IV, 22. // За слана – попарвам. – Те [цветята] са още неколко... есенни, докато ги хване сланата некоя сутрин. Така си умират, сланата ги изгаря. Вие обичате ли цветя, господине? Д. Талев, ГЧ, 91. Мар де са чуло й видяло / сряд лято слана да панне – / .. / изгори поле широко. Нар. пес., СбНУ ΧLVII, 30. „Горо льо, горо зелена, / що си скоро изсъанала, / изсъанала, повяанала. / Дали та пожар пожери, / яли та слана изгори?“ Нар. пес., СбНУ ΧLVIΙ, 71.
6. Разг. Причинявам опарване или наранявам чрез допир с огън, с нагорещен предмет, течност, с киселина и др. под. Да ти се отще и яденето му, и номерата му. Изпопарвахме си езиците, изгаряхме си и гърлата, гаче го крадяхме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 457. Послуша я сирак Иван. / Той отиде довечера, / довечера от арманят, / пропусна са из коминят, / изгори си двата крака, / двата крака до коленте. Нар. пес., СбНУ XLVI, 155.
7. Разг. За спирт, йод, лютива храна, сол и под. – причинявам силно парливо усещане върху кожата, в устата или стомаха. Но киселиците и старата, жилава коприва, едва сдъвкана, изгаряха стомаха му. В. Андреев, ПР, 148. Сипаната върху раната сол го изгаряше. Δ Тази чушка ми изгори устата.
8. Прен. За чувство, желание и под. – обхващам, обземам, завладявам някого с голяма, непреодолима сила. Чорни разпозна едрата фигура на Марин и край него – Орешки! Сърцето му яростно заби – взираше се до болка, но не можеше да види лицето му, макар да го изгаряше необяснимо жестоко любопитство. П. Вежинов, НС, 246. Ех, как туптеше сърцето му! Какво нетърпение го изгаряше! Как му се искаше час по-скоро да тръгнат! М. Марчевски, ГБ, 178. Жаждата за морфин я изгаряше, причиняваше на организма ѝ тъпа болка, която я изтезаваше и задушаваше като стая без въздух. Д. Димов, ОД, 36. Една страшна жажда за общуване с веселите и игриви младежки групички го [Казака] изгаряше като с въглен. Г. Караславов, СИ, 110. Максим и Колката стояха като попарени. Вината ги изгаряше. Срамуваха се от себе си, съжаляваха, страдаха. С. Чернишев, ВМ, 178.
9. Прен. С предл. с и същ. поглед, очи. Предизвиквам у някого силно чувство на смут, трепет, вълнение и под. с погледа си. Тя го изгори с презрителния си поглед и изскокна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 183. Като си отидоха „тарикатите“, Сашо приближи до тях – и горд, и разтреперан от разправията. Доменика го изгаряше с погледа си. Той се смути. С. Чернишев, ВМ, 76. – Булката снощи ме изгори с очите си. Ив. Вазов, Р, 36. Той стана от мястото си и се приближи до нея, сякаш искаше да я изгори с очите си. Д. Димов, ОД, 293. l За очи, поглед. Погледът му я изгаряше и тя, объркана, не знаеше какво да говори с него.
10. Разг. Предизвиквам у някого силно желание, пламенно чувство на любов, мъчителен копнеж. – А ти, сестро, от ден на ден все по-хубава ставаш! На цяло село ергените изгори, та чак и Балкана запали... М. Марчевски, П, 25. Изгори ме, Радо, запали ме, / направи ме, Радо, сухо дърво, / сухо дърво, Радо, яворово! Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 171.
11. Прен. Разг. Причинявам някому нещастие, силна мъка, големи страдания; измъчвам, изтормозвам. Нали всяка майка жадува за отмяна? И огледвах момите. Питах и разпитвах аз да намеря добро момиче, чедото си да не изгоря. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 41. Изведоха го [Моньо] на пруста. – Тате, не мога... извърна ми се сърце! Изгорих горкото момиче! Ох, зачерних го! А. Страшимиров, А, 572. „Да е Копривщица, вика, останал бих, ама там, вика, се не връщам.“ Нашата Копривщица му се нему много хареса. „В копривата давно да го е фърлила майка му, като се е родил, та да не е порасъл сега да изгори една сиромашка къща!“ Т. Влайков, Съч. II, 34–35. – Недейте, мари синко, не го мъчи, горкия. – Синко! Изгори те тая! – извика отчаяно майка му, чиято душа, прекипяла от горест, поиска да си излее теготата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 60–61. // Убивам. Кондарев стреля още два пъти в широкия превит гръб и скочи на шосето. – А-ах, изгори ме, веринката ти! – изстена селянинът. Като мина край просналия се възнак кмет с несигурни стъпки, Кондарев се огледа и хукна. Ем. Станев, ИК III и IV, 339.
12. Прен. Разг. Изразходвам напразно, без полза някакви материални средства, имущество и проч.; пропилявам, разхищавам. – Ти ще си оназ чорбаджийка и хаджийка, дето на иконите палеше за две пари свещ, а на модите изгаряше по две хиледи. П. Р. Славейков, Р, 30. За абитуриентската вечер на дъщеря си сума пари изгори. изгарям се, изгоря се I. Страд. от изгарям. Манастирът гори. Нови предложения да се предадат. В отговор, тръбата на юнаците свири сбор, знамето се изгаря, да не падне в погански ръце и всички тръгват за последен щурм... К. Константинов, ПЗ, 34. За производството на тази пара в котела се изгарят над 35 тона въглища. К, 1963, кн. 8, 35. „Не тряба да стои човек със скръстени ръце и да чака наготово, защото всякоя лоза яже не приносит плод, са изгаря в огъня.“ Л. Каравелов, Съч. II, 6. II. Възвр. от изгарям в 6 и 7 знач. Той бърка с дървената лъжица от димящата паница и бързо сърба. „По-полека, ще се изгориш“ – кара му се кротко старата. М. Яворски, ХСП, 339. Я че турим стол да стъпиш. / Стол да стъпиш да се не изгориш. Нар. пес., СбВСт, 477. Детето се изгори на горещата ютия. Δ Внимавай да не излееш врялата вода върху себе си, че ще се изгориш лошо. Δ Как нестинарките ходят и танцуват по жаравата, а не се изгарят? III. Взаим. от изгарям в 6, 9, 10 и 11 знач.
◊ Жив ще изгоря някого. Разг. Ще причиня някому много ядове, неприятности, ще го съсипя, унищожа. За (заради) една бълха юргана изгарям. Разг.; За бълхата губера изгарям; за (заради) една бълха чергата (цяла черга) изгарям; изгарям си чергата да не ме хапят бълхите. Диал. Дребнав съм, неразумен съм и заради маловажни, дребни неща жертвам по-големите, по-значителните неща. Като с железен обръч той бе обиколил цялото село и никой не смееше да кръкне ни една дума, противна на чорбаджията, защото от опит всички знаеха, че Стоил не обича да се шегува и за една бълха изгаря цяла черга. Хр. Максимов, СбЗР, 20. Изгарям / изгоря всички мостове <зад себе си>. Книж. Унищожавам всякаква възможност за възобновяване на връзките си с някого или за връщане към нещо. С нарочна заповед руският император го бе отчислил от списъка на руската армия, като го лишаваше от званието „Шеф на 13-и стрелкови полк“. Когато узна това, князът разбра, че всичките мостове към Русия са изгорени. В. Геновска, СГ, 347. Изгарям / изгоря до (по) черния дроб някого. Диал. Отмъщавам жестоко на някого. Изгарям / изгоря душата (душицата, душичката) някому. Разг. 1. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, правя го нещастен. – Що? Да се застраховам! Да оставя пари! Че да ги яде моят зет, а, Петър да ги яде. Магарето с магаре! Ме изяде! Ми изгори душата! Й. Йовков, ПГ, 49. Ония, които са сърдят, че им не казали пардон, никак няма им заплаче окото, когато са приготвят да ти изгорят душицата, да та направят нещастен. З. Стоянов, ЗБВ II, 110–111. 2. Ограбвам, опропастявам някого. Филчо преглътна залъка и забеляза: – Добре прави Богдан, турчин ли е, не ми го хвали! Душицата ми изгориха. От сега нататък от мене добро да не чакат. Ден и нощ да трепереш над добитъка си и да дойдат насила да ти го вземат, това понася ли се? К. Петканов, X, 116. 3. Погубвам някого, ставам причина за гибелта му. – Чак сега ми позволиха да дойда при тебе, но и то с условие, да те попитам нещо, а после да им го кажа. Но ти са не бой от мене: никой път аз няма да изгоря душата на брата си. З. Стоянов, ЗБВ III, 36. Изгарям / изгоря къщата (чергата) на някого. Разг. Причинявам голяма неприятност, щета на семейството на някого, докарвам му нещастие; съсипвам. – Махни се оттук бре, поразнико! Ще ни изгориш къщата, чумата да те порази макар! – Къде да ида бе, майчице? Скрий ме – молеше се Дъбов. X. Русев, ПС, 187. „Кои ли хорица ще тичат като луди по пътищата и кръстопътищата! – хвана се за главата Юрталана. На кои ли сиромаси изгорих чергата?“ Г. Караславов, С, 44. Изгори едина (едного), та посипѝ другия (другиго); изгори Павла, та посипи Петра. Диал. Казва се за хора с еднакви недостатъци. Лудо полудяло, огън изгоряло. Диал. Казва се за лош човек. Млад съм си изгорил свещта. Диал. Умен и практичен съм. Язък за момичето, че изгори момчето; язък за момчето, че изгори момичето. Разг. Ирон. Употребява се за мома и ерген, които дружат или са се оженили, за подчертаване, че и двамата имат еднакви недостатъци.