ИЗГА̀РЯНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изгаряне1. И тъй пламъкът е нищо друго, освен изгаряние на въглеродисто-водородния газ, който безпрестанно ся отделя от дървото. И. Гюзелев, Ф, 14.

ИЗГА̀РЯНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изгаряне2. После благородният дук прочел един дълъг извод от писмото, в което са описват подробно изгарянието на български села и похищението на български жени от башибозуци. НБ, 1876, бр. 12, 44. Съберете първом плевелите и вържете ги на снопове за изгаряние. КТЕМ, 257.


Източник: Речник на българския език (онлайн)