ИЗГА̀СВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгасвам1; угасване. До единия ъгъл имаше огнище и там горяха съчки, и пламъкът, който ту лумваше високо, ту тлееше като на изгасване, осветяваше едва-едва лицата на събралите се. Ст. Загорчинов, ДП, 457. Никой от керванджиите не помни колко е спал. Не помни и пазачът, задрямал край огъня. Когато отваря очи, огънят бил на изгасване. Ст. Чилингиров, ХНН, 81–82.
ИЗГА̀СВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгасвам2 и от изгасвам се; изгасяване, изгасяне, загасяване, угасяване. Прегледаха го [радиото] набързо – малка била повредата – скъсала се кордата на ключа за запалване и изгасване на апарата. ВН, 1958, бр. 2201, 4.