ИЗГА̀СНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изгасна като прил. 1. За лице, очи, поглед – в който не се забелязва, не се чувства жизненост, енергия; безжизнен, безчувствен, угаснал. Мършав, слаб, отпаднал, с изгаснали очи, той представляваше една жалка фигура. Елин Пелин, ЯБ, 154. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. Й. Йовков, ПК, 104. Дядо Петър смъмри жените, дето се разнежиха и вдигнаха шум, и като се обърна към внука си, впи изгаснал поглед в неговите очи. X. Русев, ПС, 58. Понякога тя ся стряскаше и ся огледваше наоколо с изгаснал поглед. Е. Мутева, РБЦ (превод), 70.
2. За човек – който е с потиснат, убит дух; сломен, отчаян, съкрушен. Чернев слушаше пребледнял и изгаснал. Кафето му изстина. Той и не го погледна. К. Калчев, ЖП, 232. Оттук нататък прокурорът говори цели три часа и двайсет и три минути. Ту окачваше той на бесилката слисания и съвсем изгаснал арестант Алипи Ристанкин, ту го снемаше пак долу, за да му дръпне след малко вече окончателно въжето. Д. Калфов, СбСт, 40–41.