ИЗГА̀СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изгàсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изгасвам1. Приготвяхме се взаимно за смъртта. И думите ни се поверяваха на божата добрина и се надявахме, че не ще се забавят да се сберат на това място, дето изгаснуват сичките човешки гневове. Др. Цанков, ТМ (превод), 210–211. На клада го турят пламнала – / внезапно изгаснува тя. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 21.